В самия край на 2020 нашият малък екип направи оглед и даде становище относно състоянието на църквата „Св. Богородица“ в харманлийското село Лешниково.

За съжаление църквата, декларирана като художествен паметник от местно значение, се оказа в напреднал стадий на разрушение, без реална възможност за последваща реставрация.

Зимните температури обаче не попречиха на детективския ни ентусиазъм да преровим всяко кътче в опит да си изясним последователността на намесите. Забелязахме някои интересни детайли, като липсата на апсида, липсата на засвдояване на прозорците и наличието на дограма със струговани пречници, присъщи по-скоро на светската архитектура. Съчетани с  необичайната за църква ориентация, тези констатации ни дадоха повод да предположим, че сградата първоначално... въобще не е била църква.

Функционирала е като такава в продължение на около век и половина, след което.... през 50-те години на XX в. е превърната в мандра. През XXI в. състоянието й се влошава още повече, особено след наводнението през 2012 година. След срутването на оригиналния й покрив и част от северната стена, по местна инициатива и без намеса на архитект или конструктор, сградата  е покрита с бетонна „шапка“, която обаче допълнително натоварва зидовете до степен да започнат да се самосрутват.

Заедно с колегите арх. Стефан Стоянов и арх. Георги Цапков изготвихме схема за временно укрепване и облекчаване на тежестта върху зидовете, за да запазим максимално градежа, но предвид аварийното състояние и невъзможността за последващо възстановяване, укрепването едва ли ще бъде изпълнено.

Отношението към една сграда-културна ценност е отражение на обществото, което я е припознало като ценна и това отношение често се променя с времето.

Архитектът може да бъде много полезен в процеса на съхранението ѝ за следващите поколения, но това не е само негов личен акт, а зависи и от много други фактори и действащи лица. В случая с църквата в с. Лешниково ние бяхме потърсени прекалено късно. Скоро от сградата ща останат най-вече нематериални следи, свързани с колективната памет...както и няколкото запазени икони.

​