През 2012 заедно с колегите от курса по опазване на културното наследство към НИНКН/ Ecole de Chaillot извършихме проучване на с. Скорците, близо до гр. Трявна, като част от процеса на обучение. 

Към 2015 селото има 1 жител, но през ХIX в. е процъфтявало. Доказателство за това е и църквата, издигната през 1876 от тайфата на тревненския майстор- строител Уста Генчо Кънев и ученикът му Генчо Новаков. След обявяването на независимата българска църква през 1870, майсторът все повече налага един църковен тип, който изследва още 15 години по-рано в практиката си: църквите с открита нартика, певници и емпория- типология от манастирски тип, която майсторът развива и успешно прилага за малки селски църкви в кр. на XIX и на. на  XX в. В хода на работа проучхме и други негови обекти в околността. Интериорът на църквата  е изцяло изписан в духа на времето си. Фасадите- двете, които се виждат, идвайки откъм селото, са облицовани с редове бял и тъмен варовик, за който се твърди, че не е от местна кариера. А над входа е скуплтиран...скорец!

Макар и издигната в навечерието на Освобождението, оригинално църквата е била без камбанария- тази функция е изпълнявало дървено клепало, а след това и камбана, закачени на дърво в църковния двор. През 30-те години на XX в. се наблюдава засилено църковно строителство, а към вече съществуващи църкви са добавяни нови камбанарии. Много от тях са с модерната по това време железобетонна конструкция. В случая добавянето на камбанарията е причинило известни конструктивни проблеми, а според част от екипа-и естетически. 

След обстойно документиране на църквата и анализ на архитектурната, художествената и историческата й стойност, изследвахме причините за разрушенията и дадохме предписания за аварийно укрепване на увредените участъци. Изследвахме освен самата сграда, и възможността за развитие на селото като дестинация за селски туризъм, сватби, работилници. 

Екипът ни изпрати становище до представителя на БПЦ и до кмета на гр. Трявна, които привидно имаха интерес църквата да се запази и възстанови. Днес, 8 години по-късно, нищо не е предприето.

Междувременно работата ни беше изложена във Френския културен институт в София, а по-късно представена в Истанбул и в самото Ecole de Chaillot в Париж.

​

Цялото проучване вижте тук

​

​

 

 

 

​